ЯПОНСКА ПОЕЗИЯ

Думи, думи, думи -
лек пръскащ дъждец.

Тишина, тишина, тишина -
боботещ тътен.

Твоите стихове като есенна сълза
измиват цветята на илюзията от очите ми.

Уханните ветрове идват от юг:
Едва забележим хладен полъх проникна в храма.

Мечът напуска нефритената си ножница заради гладния
Лекарството напуска златното шишенце заради болния.

Ако видиш илюзията, дори да не я разпознаеш -
тя рухва от самосебе си.

Откъс от книгата „Когато белият жерав разтвори крилете си – книга за познавачите и за тези, които не познават духа на Япония. автор Стефания Димитрова

Книгата можете да закупите с наложен платеж от издателство Алфа-Омега или с дебитна/кредитна карта от Сиела