В митологиите срещата на героя с богинята представлява повратна точка в неговия живот. Това е кризата, която настъпва при великото докосване на душата до женската сила на божественото – проявената Вселена.
За впечатлителното момче, неориентирания юноша и непокорния младеж срещата с духа на богинята е разтърсваща и въздигаща. Тя се е проявила в образите на няколко жени, четири от които: майката, духовната спътница и приятелка от детските години, съпругата и дъщерята, имат изключително значение за оформянето на изтънчена емоционалност, нежна душевност, уравновесена рационалност и духовна мощ на Рабиндранат Тагор. Една след друга четирите жени даряват Рабиндранат с нежност и топлина, с красота и разбиране, с грижа и отдаденост, с привързаност и милост. Той изгубва и четирите, но страданието не го сломява – то го въздига и създава.
Тагор разбира най-голямата тайна на живота, че от гледна точка на разгръщащата се през столетията вечност, смъртта е част от живота. В него съзрява чувството на необвързаност от болката и скръбта. Красотата на природата придобива по-дълбоко значение в неговите очи, промити от сълзи. Смъртта му дава необходимата дистанция за разграничаване, за да види живота и целия свят в тяхната цялост, в тяхната истинска перспектива. И когато поглежда тази картина на живота, нарисувана на огромното платно на смъртта, тя му се разкрива истински прекрасна.
На крехкия юноша предстои да стане кави (поет – пророк), който да дари хората със своя изстрадан и вдъхновен поглед към живота. Като се приближава до него на един дъх разстояние и се скрива зад черната завеса на пустотата, богинята го научава да не отрича живота, а да стане негов вдъхновен поет. Името “Повелител на Слънцето” се изпълва с животворното сияние на слънчевата светлина, която прогонва мрака на страха от живота.
Майката на поета
Шарода Деби освен че е родила петнадесет деца, се отличава със силен характер и огромно търпение. ….
Шарода детайлно познава и стриктно изпълнява сложните индийски семейни традиции и за щастие умее да поддържа разбирателство и сговор в това изключително голямо семейство. Уютът и редът, който тя осигурява, дават възможност на талантливите й деца да проявят най-доброто, на което са способни. Огромният дом в Джорашанко в Калкута буквално гъмжи от деца и внуци, така че на раждането на още едно, четиринадесето дете, не се придава особено значение. Вниманието на Шарода е погълнато изцяло от поддържането на домакинството и задълженията по неговото отглеждане, както и на неговите братя и сестри, е прехвърлено на слугите. Ласките и нежността на близостта с майката рядко достигат до малкото момче и в душата му тази празнина остава завинаги незапълнена. Ето какво споделя за това поетът в едно от своите стихотворения в проза:
“Ако детенцето би пожелало, то би могло за миг да полети, ала то не желае. Защото обича да слага главичка на майчината си гръд и не иска да я изгуби от поглед. Детенцето познава мъдростта, която малцина на земята разбират. Но не иска с никого да я сподели и ненапразно. Защото предпочита да слуша майчиния си език от устата на майката. Затова изглежда то тъй невинно и глупаво ... Детенцето не знаеше да плаче. То обитаваше страната на съвършеното блаженство. Не случайно лее сълзи днес. С усмивка на милото си личице, със сълзите си, то обвързва майчиното си сърце.” Рабиндранат Тагор
Снахата Кадамбори Деби
Роби изгубва майка си, когато е едва на седем години, но съдбата се оказва милостива. Крехкото момче намира сродна душа – Кадамбори Деби, жена на брат му Джотириндранат, която отговаря за най-малките деца след смъртта на майката. В големия дом, сред толкова нови лица и различни характери, момичето вероятно се е чувствало самотно и с готовност започва да изпълнява ролята на майка и приятелка в игрите. Освен това, тя има тънък усет за литературата и музиката и кара Рабиндранат да обикне лириката на Бихарилал Чокроборти, към когото той се отнася с възхищение. Тагор посвещава на своята духовна спътница няколко стихосбирки. Нейната внезапна смърт на 19 април 1884 година, освен че е първата трагедия, която разтърсва цялото му същество, оставя дълбоки следи в душата му. …
Ето какво е написал той по този повод: “Тогава аз не подозирах, че в тъканта на живота с неговите радости и тъги може да има дупки. Когато пристигна смъртта, това, което беше част от живота, изведнъж стана зееща пустота, аз се почувствах изгубен. Всичко друго оставаше както преди: дърветата, земята, слънцето, луната и звездите. И само тя, която беше толкова реална, даже по-реална от тях, защото аз чувствах нейния допир до всяко нещо от битието – само тя повече не съществуваше, изчезна като сън. Тази ужасна загадка ме постави в безизходица. Как можех да примиря това, което е останало, с това, което е било преди?
Бездънната пропаст от мрак, която се появи тогава в моя живот, сякаш ме омагьосваше и ме придърпваше към себе си ден и нощ. Аз замирах на ръба и се вглеждах в мрака, стараейки се да отгатна какво беше останало на мястото на изчезналото. Не е по силите на човешкия разум да разбере абсолютната пустота и си представя нещо, което е несъществуващо – не е. Оттук е нашият непреодолим стремеж да намерим нещо там, където няма нищо. Като растение, посадено на тъмно място, което се издига нагоре, за да достигне светлината, така и човешкият разум, даже когато смъртта е спуснала своята черна завеса и говори: този вече го няма, всичко още по-отчаяно се бори да пробие завесата на тъмнината към светлината на битието. Но когато разбереш, че самият път през тъмнината е потопен в тъмнина, коя мъка може да се сравни с това!…
Съпругата – Мринолини Деби
В семейството като забавен анекдот се е запазил споменът за първото пътуване в търсене на годеница. …След това комично начално търсене с женитбата се заемат снахите на семейство Тагор. … Изборът им пада върху десетгодишната дъщеря на някой си Бенимудхава Райчоугхури, който се оказва, че работи в едно от именията на Тагор.
Семейството е бедно и незабележително в сравнение с фамилията Тагор. Момичето не се отличава нито с красота, нито с образование: то само е прочело бенгалския буквар. Фактът, че две интелигентни изтънчени дами от Калкута избират това селско момиче за жена на любимеца на семейството, показва как кастовото високомерие и семейна гордост могат да попаднат в капаните на кастовото деление……
Тази прекрасна жена се грижи предано за него двадесет години, ражда му пет деца и дарява своите златни украшения за училището в Шантиникетан. Скоро след сватбата тя се научава да чете и пише на санскрит и на английски език. По настояване на Рабинданат превежда в съкратен вариант от санскрит на бенгали епоса “Рамаяна”. Играе в пиесите на съпруга си и не е чудно, че в крайна сметка завоюва сърцето на съпруга си. Тагор й посвещава малка стихосбирка от 27 стихотворения с удивителна нежност, дълбочина на чувствата и простота на изразните средства.
В едно от писмата си до Мринолини Рабиндранат споделя: “Ако ти и аз можехме да бъдем приятели в мислите си и в работата си, би било прекрасно, но никога не можем да постигнем това, което искаме”. Промисълът на съдбата обаче е много по-мъдър, отколкото изглежда на пръв поглед.
Славата на поета бързо се разпространява в Индия. Второразредни поети от близо и далеч го обсаждат с постоянни молби да даде отзив за творбите им. Какво загуба би била за света, ако я няма защитната стена, която жена му издига около него. Мястото на Мринолини в живота на поета е строго определено. В нейно лице Тагор среща богинята, която изисква да бъде безрезервно приета, независимо от личните желания и предпочитания. Той приема семейния си живот като поредния й дар:
Преди да тръгне към отшелническата обител, човекът рече: “Домът ми е товар, от който аз ще се отърся. Кой с магия за прага ме привърза? Бог каза: “Аз.” Човекът не го чу. В постелите пред него, в съня си безметежен, Жена му нежно бебето прегърна. “Кои са те, родени от илюзията?” – попита той. Бог каза: “Аз.” Човекът не искаше да слуша. Човекът стана и извика: “Къде си, божество?” Бог каза: “Тук.” Човекът не го чу. Размърда се детето, насън заплака и въздъхна. Бог каза: “Върни се.” Ала никой не го чу. Бог въздъхна и възкликна: “Уви! Да, ще бъде, както искаш. Но къде ще ме намериш, щом аз съм тук, а ти са там.” Рабиндранат Тагор
Дъщерята Ренука
Рабиндранат е страстен защитник на правата на индийските жените. … В своите статии, стихове, драми, романи и разкази описва окаяното положение на индийската жена: без никакви права, често измъчвана в дома на мъжа си и отхвърляна от баща си. С дълбока проницателност и разбиране авторът обрисува най-деликатните движения на женското сърце….
Този пламенен покровител на жените, който открито застава срещу ранните бракове, жени втората си дъщеря Ренука още на дванадесет години. Каква ирония! Ако за някой друг такова провинение би останало незабелязано, то за Рабиндранат – Слънцето на жените, това се оказва непростимо. Богинята му нанася тежка рана – лишава го от непрежалимата дъщеря. Скоро след сватбата тя се разболява. Според индийските обичаи бащата няма никакви задължения или права над дъщеря си, но Тагор се заема с лечението й. По съвета на лекарите той я отвежда отначало в Хазарибаг, а после в Хималаите, но напразно….
Като вижда как радостните пламъчета в очите на милата Ренука постепенно изгасват, Тагор преживява дълбока горест.Опечален, той като че ли се опитва да измоли прошка от невинността на ограбеното й детство. В семейното списание за деца “Балак” излизат негови стихотворения, считани за едни от най-хубавите стихотворения в цялата световна поезия, посветени на децата:
Сънят, който пробягва по очите на детето, знае ли някой отде идва той? Да, хората говорят, че неговото жилище е там, където в самодивското селце сред горски сенки, осветени само от светулки, висят две плахи пъпки на вълшебството. Оттам той идва да целуне очите на детето. .... Онази мека свежест, която цъфти по детското телце, знае ли някой къде се е таила тя тъй дълго? Да, когато майката е била мъничко момиче, тя е обвивала сърцето й в най-нежното и тихо тайнство на любовта онази мека свежест, която цъфти по детското телце. Рабиндранат Тагор
Когато тъмните облаци изливат водопад от мъка и отминават, блясъкът на слънцето става още по-великолепен. Тагор е изминал целия трънлив път на прозрението. Богинята го е подложила на различни изпитания преди да му повери правото да посвещава другите в нейните тайни. Тагор става поет-пророк. Както отбелязва в-к “Изток” по повод на посрещането на Тагор в България, очите му, видели толкова страдание, не можели лесно да бъдат излъгани. Хората, които се взират в просветления му поглед, усещат, че се намират пред човек, който е видял Бога. “Светлина излъчва погледът му, светлина излъчва цялото му тяло – виждаш го цял изтъкан от светилна и ти се иска да възкликнеш: Това е човекът!” Светът го очаква.
от книгата „Рабиндранат ТАГОР – Митичният страж“ , автор Стефания Димитрова
Книгата можете да поръчате оттук с наложен платеж
