Притча за приятелите

притча за приятелите

“Макар и ниско, положението на приятелите…” – така Буда започнал разказа си за верния приятел на търговеца Анахапиндака.

Много пъти приятели и роднини са се обръщали към Анахапиндака с думите: “Велик търговец си ти, Анахапиндака, защо поддържаш приятелство с такъв нисш човек”.

Той отговорил: “Може да се дружи не само с роднини и по-висши, но и с по-нисши”.

Без да слуша предупрежденията на близките, той дори го оставил за управител на своето имение. Близките му негодували и затова Анахапиндака се обърнал към Буда за съвет, да му помогне. Учителят казал:

– Истинският приятел никога не може да бъде по-ниско от теб. Истинското минало на дружбата е искреността и верността. Така преди много хилядолетия, когато Бодхисвата се родил като Богинята на тревата Куша, в царската градина имало едно красиво дърво, което било обитавано от една мила Богиня.

Единствената колона, която поддържала царския дворец, започнала да гние. Дърводелците търсели по цялото царство подходящо дърво, за да бъде заменена старата колона. Те се спрели на красивото дърво в царската градина, но тъй като било свещено, малко се поколебали.

Богинята на дървото започнала да плаче и да притиска невръстните си дечица. Бодхисатва, който живеел в тревата Куша започнал да я успокоява:

– Не бой се, аз няма да допусна да отсекат дървото. Повикал един хамелеон, който се криел в тревата Куша, и го помолил, да прегризе така кората на дървото, че то да изглежда проядено отвътре и изгнило.

На другия ден, когато дърводелците събрали смелост и дошли да отсекат дървото, видели, че то е прогнило и не става за колона.

Когато многобройните приятелки на богинята отишли при нея, за да изразят своята радост от спасението ѝ, тя казала:

– Скъпи мои, колкото и да сме могъщи, ние не можахме да измислим как да запазим дървото – моя дом. Само тревата Куша ми помогна. Наистина, приятели трябва да търсим сред нисшите, каквато е тревата пред това огромно дърво. Висш или нисш, приятелят винаги може да помогне в беда.

От книгата „Бисерната броеница на Сарасвати“ от поредицата „Притчите на Изтока“

автор Стефания Димитрова

Книгата можете да закупите тук и още Сиела или Хеликон

Ден на Околната среда

Отбелязваме 05.06.2020 ден на околната среда с видеоклип на стих от книгата „Притчите на Изтока: Бисерната броеница на Сарасвати“

Автор на текста Стефания Димитрова

Музика Ashit Desai – DivinityМайко Земя!


Майко Земя!
Ти, която си щедра към праведния и грешника,
Към умния и глупавия,
Ти, която издържаш всякаква неправда и жал,
Върху тялото си и приютяваш всекиго;
О, най-милостива,
Позволи ми да те докосна с нозете си!
 
Нека вълните на обичта
Да струят неспирно от моето сърце
Към теб и към всички твои създания.
 
 

https://www.facebook.com/alfaomega.bg/

Книгата можете да закупите тук и от Сиела или Хеликон

Какво е щастие за японците?

щастие според японския светоглед

Какво е това чудно нещо, наречено щастие? „То не е заровено съкровище, дреха от модерен бранд или диплома от световноизвестен университет“ – казват в Япония.

Щастие като пътуване през живота

Щастието е самият процес на пътуване през събитията на живота. Дребните неща, които изграждат деня и нощта ни. Ако не ги забележим, те ще си останат там, непоколебимо очакващи, вечно на разположение. Като ги пропускаме, заслепени от преследването на химерата „ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ“, губещи сме ние.
Уханието на пролет през прозореца; заскрежените клони на дърветата в парка; веселият смях на децата в градинката пред блока; свежестта, която струи от приветливата продавачка на маслини; силуетът на възрастен човек, който бавно се разхожда в парка сред дъжд от падащи листа; меката топлина в очите на жената, която продава кокичета на улицата: красотата на „десетте хиляди неща“ е тук, само за нас. А ние ѝ обръщаме гръб, за да търсим повишение в службата, което едва ли в близките десет години ще получим; признание, което никога няма да дойде; любов, каквато е описана в романите.

Японецът ще каже: „Бъди доволен, че имаш работа, защото има хиляди безработни и милиони гладни; за признанието е важно не какво получаваш, а какво даваш на другите, така твоята душа ти е признателна; а любовта в романите е описана като „падане, а не въздигането в любовта“ (falling in love). Автор на въздигането си само ти.

Щастието не е цел. Дори да срещнеш бленувания човек, да създадеш мечтаното семейство, да имаш най-прекрасните деца, да работиш това, което винаги си желал – защо вечер, след всички тези удоволствия и предписани щастия, се потапяш в блаженството на съня? „Защото след дълбок сън без сънища се чувствам зареден и изпълнен с живот“ – ще ми отговориш. Вярвам ти, защото в съня без сънища отиваш там, откъдето започва всичко, там, където не си нито любим, нито омразен; нито приятел, нито враг; нито умен, нито глупав; нито богат, нито беден; нито красив, нито грозен.

Там, във великото Единство, което съществува преди, по време и след всички неща, душата ти си почива от трескавото изпълняване на предписанията на рецептите за „щастие“ и се изцелява от безцелните битки за химерни награди. За реалността, която ни захранва както съня без сънища и която поражда десетте хиляди имена на красотата, ще стане въпрос във втора част на тази книга. Как и къде изгубихме връзка с тази реалност, едновременно вътрешно присъща и отвъдна на нашето съзнание?

откъс от книгата „Когато белият жерав разтвори крилете си“ автор Стефания Димитрова

БНР и Дарик за книгата  „Когато белият жерав разтвори крилете си“

[mc4wp_form id=“417″]